Политиката среща футбола: За Йозил и Ердоган от българските турци

"Всичко е политика, примесена с много национализъм. Аз го наричам неонационализъм и Ердоган е неговият баща", така Вели Шакир, координатор на строящия се в Кърджали високотехнологичен завод, коментира случващото се около Месут Йозил в Германия.

"По-логично е да се снима с Меркел"

"Да не забравяме, че преди години Турция не го прие в националния си отбор, а германците го взеха с удоволствие. А относно снимката му с Ердоган: да не го усуква, че се е снимал просто от уважение към най-високопоставения политик на родината на неговите родители. Щях да го приема за честен и свободен избор, ако се беше снимал с него след изборите", казва икономистът. Откога футболната слава е в услуга на политическите партии и защо Йозил забравя, че е израснал като талантлив футболист в Германия, а не в Турция, пита се той.

"След толкова години в Бундестима по-логично е да се снима с Меркел", подчертава Вели Шакир и се чуди дали пътят на Йозил продължава на Запад, където е роден и отгледан като спортист, или пък на Изток, където са готови да го използват за своите нечисти политически цели. "Хак да му е на Месут, забрави кой му даде попрището и къде стана световна звезда, а сега се снима с диктатора! От цялата тази история сякаш печели само Ердоган, който обра гласовете на гурбетчиите и имигрантите, които много го харесват, но не чак дотам, че да се завърнат да живеят в Турция", казва още Шакир пред Deutsche Welle.

Собственикът на голяма ферма с кози в Исперих Еждан Ремзиоглу припомня за турския президент Тургут Йозал, който навремето осинови световноизвестния щангист Наим Сюлейманоглу и така стана любимец на българските изселници там. "А помните ли Хакан Шукюр, фаворитът голмайстор, колко гласове докара на управляващата партия в Турция като стана депутат? Сега вързаха кусури на Йозил, че се снимал с Ердоган", казва той и добавя: "Политиците си вдигат рейтинга с известни спортисти, следвани от милиони фенове". Фермерът е убеден, че Ердоган е поискал прословутата снимка с германския национал, а не обратното.

Той свързва негативните нагласи срещу Йозил с "новия стар тренд в Европа - расизма" и припомня за стената, обградила ромския квартал в чешкия град Усти над Лабем. "Бившите соцдържави по принцип мразят турците и циганите. Но ако в България дойдат емигранти от Украйна, ще се надпреварват да им помагат. Аз съм израснал в Добруджа и в Лудогорието, но ме тегли към Турция, към турските обичаи и традиции, макар че съм живял там само три години", казва Еждан Ремзиоглу.

Икономистът от Хасково Орхан Мюмюн припомня, че Йозил е наказвал с голове не само турския национален отбор, а и турски клубни отбори, когато е бил в "Арсенал". "Но като едно от лицата на германския национален отбор той би трябвало да се замисли преди да се снима с изявен единодържец и противник на светската власт, какъвто е Ердоган. Защото Йозил е поканен за снимка с Ердоган именно като голям футболист, а не като гражданина Йозил", коментира Мюмюн. Икономистът донякъде го оправдава.

"Все пак той е футболист, а не политик, за да предвиди всички аспекти и последствията от постъпката си", казва Мюмюн. Той е склонен да му повярва и за обвиненията от футболната федерация. "Благодарение на бежанската и миграционната вълна шовинизмът и национализмът в цяла Европа получиха силен тласък, а и виждаме какви ги върши Тръмп в САЩ", казва икономистът.

Сблъсък на турския и германския национализъм

Запитан дали реакцията в България би била толкова силна, ако примерно български национал се снима с Путин, Орхан Мюмюн предполага, че на такава снимка малцина ще реагират критично. А за много други вероятно ще е гордост, казва той. Икономистът изтъква, че в случая с Йозил са се сблъскали двата национализма - турският и германският. "Турският обаче е примесен с мюсюлмански фанатизъм, докато германският няма толкова изразени религиозни корени", уточнява той.

Според него не само мигрантите са причина за нарастващата ксенофобия в Европа, а и хибридната война, водена от Русия. "Тя предхождаше и съпътстваше бежанската вълна, като бълваше откровени лъжи за издевателства, изнасилвания и убийства, извършени от бежанци срещу местното население", припомня той. И добавя: "Йозил все пак правилно отбеляза: "Когато побеждаваме, съм германец, но когато губим, съм пришълец".

Стоматологът д-р Фикри Гюлестан от Момчилград смята, че "от гледна точка на турците, за които Турция е "ана ватан" (майката родина), няма нищо странно или неморално да се снимаш с Ердоган". "Европейците просто не могат да разберат това. Има разлика между ценностните системи на Запада и Изтока", уточнява той.

Ако Йозил беше отказал снимката?

"Едва ли има турчин, който би отказал снимка с президента на Турция. Ако Йозил беше отказал, всички турци в Германия и Турция щяха да му се обидят. Спортът е част от политиката и политиката е част от спорта. Няма политик, който да не поиска да се възползва от славата и популярността на определен спортист", подчертава стоматологът.

"Когато обаче Германия отпадна, започнаха да търсят виновните. И ги намериха сред другите, сред малцинствата и мигрантите, а Йозил се оказа удобната мишена", казва Фикри Гюлестан. "А що се отнася до проблема с интеграцията, той е глобален, не е само германски, има го и в България", категоричен е той. "Случващото се с Йозил в момента не е частен случай, а част от проблема с интеграцията на малцинствата - страната-приемник инвестира в неговото развитие, а в един момент го възприема като враг", коментира д-р Гюлестан.

За общинския съветник в Кърджали Кадир Мустафов в тази ситуация поведението на Месут Йозил е нормално. Няма нищо укоримо в снимката му с Ердоган, както и в решението да напусне бундестима, казва той. "Но все пак Йозил си вкара автогол, футболната му кариера на национал загина. От друга страна той се превърна в герой в очите на германските турци, защото за тях етническата принадлежност е над всичко", казва общинският съветник.